A small town, with tragic past. .
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Помогнете ни!
История на Емпория
Историята на Емпория Навярно повечето от вас са чували за щата Канзас и за по-известните градчета в него, но говори ли ви нещо името Емпория? Най-вероятно, не. Дори и да не ви се вярва преди не повече от век градът е бил сред най-известните населени места в щата. Сигурно се питате защо никога не сте срещали това име, причината е трагичното му минало. Историята му започва в началото на XIXв., когато той е бил малко миньоркско селце, тогава неречено Епеорея. С течение на времето, селището бързо се разраства и през 1880 година вече наброява почти 10 000 жители. Той става неописуемо голям и малкото старо село се развива до един от най-великите градове. Епеорея притежава хора, които с гордост произнасят името му и знаят че всички те са допринесли за постигнатия успех на града. Две-три години, гражданите на Епеорея живеят без управляващо лице. След което настъпват тежки времена и жителите решават, че е време да се избере някой който ще помага за бъдещето развитие на града-кмет. След дълги спорове, всички достигат до единодушното решение да изберат Èмприл Дашков за управител на града. Кмета се постарал да подобри живота на жителите и през последните няколко години успял. Всички жители му се възхищавали и стигнали до съгласие да изкажат благодарностите си към кмета. Те решили да посветят града на великия Èмприл, затова променили името на Емпория. Той е бил обичан от съгражданите си, но никой не подозирал, че има хора които изпитват дълбока омраза към него. Това са завистливите управляващи на другите градове, които загубват популацията си след като биват изпреварени от Èмприловия град. Емпория продължава само нагоре, но и зависта не остава по-назад. Èмприл бил единствения, който знае за враговете си, но не мислел че прадставляват някаква заплаха. Една обикновена вечер на 1924 година, Èмприл тъкмо завършвал последните документи относно скорошна авария. Имало силно изтичане на газ в града и кмета искал да отстрани този проблем възможно най-бързо. Докато писал, усетил неприятна миризма. Зарязал работата си, за да провери какво се случва и заварил целия долен етаж в пламъци. Когато погледнал през прозореца и се развикал за помощ, забелязал два познати силуета, които стоели безучастно, като наблюдавали как сградата гори. Èмприл осъзнал, че те не са тук за да му помогнат, затова отново се върнал на втория етаж за да потърси изход. Той безнадеждно обикалял и си мислил за възможен начин да излезе от втория етаж. Забелязал че пламъците достигат до него и се забързал. По едно време се сетил за изтичането на газа в другия край на града и се отчаял. Казал си:"До тук беше, всичко ще се подпали.". Тъй като нямал друг избор, освен да се измъкне през прозореца, решил да скочи от втория етаж. Незнайно как оцелял от такава височина и тръгнал по улиците крещейки на хората да се спасяват. Всичко щеше да избухне. Пожарът се разпространявал все повече и повече. Èмприл стигнал и до своя дом. Започнал да вика на жена си да се приготвя и да слязат в мазето да преминe експлозията. Влязъл при пет годишния си син, който спеше и го взел на ръце. Съпругата му през това време разтревожена, събрала няколко пуловера, взела куп храна и се затичала към Èмприл. Всички слезли в мазето, заключили се и зачакали всичко да премине. Докато си седели, молейки се всичко да е наред, изведнъж цялото помещение започнало да се тресе и се чуло много силен шум извън къщата. Усетили сякаш нещо се струполяло на тавана на мазето. В помещението въздуха се затоплял постепенно. Семейството изчакало докато всичко затихне. Минали часове и Èмприл решил да погледне какво се случва. Плавно отворил вратата и вместо да се озове в къщата си отново, се озовал на открито. Слънцето тъкмо се показвало, а хорато отчаяно обикалят и си търсят близките. По улиците Èмприл забелязал многобройни трупове, обгорени от експлозията. Той спрял посредата на всички изгорели сгради започнал да ридае и се замислил кой може да причини такова нещо на града. Сетил се за врагове си и за онези силуети, които забелязал в далечината, докато се опитвал да се измъкне от пламъците. Целият град бил съсипан. Хора без домове седят по улиците и тъжат за загиналите си роднини. Èмприл не знаел какво да прави. Накрая обсъдил с жена си да извика всички хора които оцелели. Присъстваха майки, плачещи за децата си мъже които ги успокояват и деца, които идея си нямат какво се случва и се забавляват в пепелта. Всички се организирали да почистят града от изгорените предмети и да започнат да строят нови сгради и отново града да се развива. Минал голям период от верме докато всичко се разчисти и се изградят нови домове, но хората били търпеливи и осигурили подслон за себе си и за децата си за в бъдеще. Градът останал незначим. Новото поколение не знаело че такова място съществува. Емпория пропаднал буквално за един ден, но оцелелите жители не го напуснали и се стремели към това да размножават, но тогава ражддаемостта била малка, а смъртноста надделявала. През самото начало на XXI в. населението на вече малкото градче наброява 27 000 души. Синът на Èмприл наследил управлението от баща си. Сегашният кмет, който е достатъчно възрастен, има трима синове, които се борят за неговото място. Жителите си седат все толкова. Градът е отново надолу в класацията по популярност, но начина на живот в него е много притен. Чист въздух, приятни сгради със занимания за малки и големи. Има всичко съвременно за един вече обикновен град.
Гласувайте за нас.
BGtop